Малко история...
... или как точно се появиха фотоните
Не,не става въпрос за фотоните от досадния учебник по физика, а за нас, мечтателите от творческия клуб в Търговище.
През далечната 2002г. г-жа Радка Иванова бе организирала дискусионен клуб „Позиция”. След една среща се заприказвала с две от момичета,дошли да дискутират и споделила, че много и се иска да събере талантливи деца от града, които пишат. Притеснявала се има ли такива, и дали ще се съгласят да участват в литературен клуб. Ася Иванова и Стефка Павлова веднага я убедили, че има смисъл. И така, в един прекрасен съботен следобед през март 2002г. се събрахме на първата си сбирка. Прочетохме по нещо свое- стих или есе, поговорихме, оказа се,че макар и непознати, имаме много общо- любовта към писането и изкуството въобще, и усещането,че сме неразбрани. Причини,поради които веднага се сприятелихме.
И така, цели 10г. През това време си измислихме името- като един символ на светлината и на това,че колкото повече сме, толкова по-силно светим; излизахме на сцена, четейки стихове,разкази и есета, превъплащавайки се в различни роли, пеейки и свирейки ; издавахме в-к „НИЕ”, в който се отпечетваха произведения на млади автори от областта; организирахме Майски литературни вечери; утвърдихме традицията всяка година най-добрите неща на фотоните да се отпечатват в сборника за ученическо, а от 2006г.- за младежко творчество „Фотони” и всички фотони да получават като подарък за завършеното си средно образование своята първа стихосбирка; членове на клуба правеха телевизионни предавания и предаването „Хормони” по Ново Радио Търговище; подготвяли сме и изложби на рисунки на фотоните;изпращахме едни и посрещахме други фотони; участвахме в концертите на читалище „Напредък” ; много от нас завършиха средното си образование и отидоха да учат в София, Варна, Шумен,Пловдив, но винаги се връщахме в стая 32 на читалището... Всеки от нас е печелил награди от общински и национални литературни конкурси, многократно наши творби са били публикувани в различни вестници и списания...
А преди 10г. всичко това беше просто една далечна мечта.
Докато Радка Иванова и ръководството на читалище „Напредък” не ни напомниха,че мечтите се сбъдват,когато вярваш и работиш за реализирането им.
Айча Заралиева
... или как точно се появиха фотоните
Не,не става въпрос за фотоните от досадния учебник по физика, а за нас, мечтателите от творческия клуб в Търговище.
През далечната 2002г. г-жа Радка Иванова бе организирала дискусионен клуб „Позиция”. След една среща се заприказвала с две от момичета,дошли да дискутират и споделила, че много и се иска да събере талантливи деца от града, които пишат. Притеснявала се има ли такива, и дали ще се съгласят да участват в литературен клуб. Ася Иванова и Стефка Павлова веднага я убедили, че има смисъл. И така, в един прекрасен съботен следобед през март 2002г. се събрахме на първата си сбирка. Прочетохме по нещо свое- стих или есе, поговорихме, оказа се,че макар и непознати, имаме много общо- любовта към писането и изкуството въобще, и усещането,че сме неразбрани. Причини,поради които веднага се сприятелихме.
И така, цели 10г. През това време си измислихме името- като един символ на светлината и на това,че колкото повече сме, толкова по-силно светим; излизахме на сцена, четейки стихове,разкази и есета, превъплащавайки се в различни роли, пеейки и свирейки ; издавахме в-к „НИЕ”, в който се отпечетваха произведения на млади автори от областта; организирахме Майски литературни вечери; утвърдихме традицията всяка година най-добрите неща на фотоните да се отпечатват в сборника за ученическо, а от 2006г.- за младежко творчество „Фотони” и всички фотони да получават като подарък за завършеното си средно образование своята първа стихосбирка; членове на клуба правеха телевизионни предавания и предаването „Хормони” по Ново Радио Търговище; подготвяли сме и изложби на рисунки на фотоните;изпращахме едни и посрещахме други фотони; участвахме в концертите на читалище „Напредък” ; много от нас завършиха средното си образование и отидоха да учат в София, Варна, Шумен,Пловдив, но винаги се връщахме в стая 32 на читалището... Всеки от нас е печелил награди от общински и национални литературни конкурси, многократно наши творби са били публикувани в различни вестници и списания...
А преди 10г. всичко това беше просто една далечна мечта.
Докато Радка Иванова и ръководството на читалище „Напредък” не ни напомниха,че мечтите се сбъдват,когато вярваш и работиш за реализирането им.
Айча Заралиева